Петцифрени тонове земеделска продукция гние по полетата на България

Ниските изкупни цени и липсата на пазар оставиха праскови, дини, пъпеши и грозде неприбрани или изхвърлени. Точен национален отчет за загубените количества няма.

Десетки хиляди тонове български плодове и зеленчуци останаха по полетата през сезон 2026 г. Част от продукцията беше изхвърлена, а друга не беше прибрана, защото изкупните цени не покриваха разходите за бране, транспорт и производство.

Става дума за праскови, сливи, дини, пъпеши, краставици и грозде. Точен национален отчет за унищожената или нереализираната продукция няма. Данните за десетки хиляди тонове са оценка на представители на сектора, а не официално обобщение на държавна институция.

Най-сериозни сигнали дойдоха от Сливенско. Председателят на сдружение „Българска праскова“ Коста Петров заяви пред bTV, че около 2000–3000 тона индустриални и десертни праскови са останали по градините. В района се отглеждат около 10 000 декара от културата.

По данни на bTV прекупвачи са предлагали между 40 и 50 евроцента за килограм, което според производителите не покрива направените разходи. За сливите първоначалните предложения от преработвателни предприятия са били 20–22 евроцента за килограм, а впоследствие са достигнали 28–30 евроцента.

„Може би от 2000 до 3000 тона праскови останаха по градините за тази година“, заяви Коста Петров.

По-късно земеделски производители и овощари се събраха в новозагорското село Еленово, за да поискат достъп до пазари и мерки за сектора. Производителят Димитър Андонов посочи, че половината от плодовете в неговите градини са паднали на земята, тъй като не е имало къде да бъдат реализирани.

Подобна е ситуацията при дините и пъпешите. В района на Любимец поне 150 тона дини са останали на бостана, след като цените при производителите са се понижили до около 8–12 евроцента за килограм. При тези стойности прибирането на реколтата води до нови загуби.

В Добруджа производители от село Българево също са оставили част от реколтата по полето. NOVA свърза проблема с благоприятните климатични условия, довели до свръхпроизводство, както и с конкуренцията от внос. Производителят Петър Георгиев, който отглежда около 200 декара, заяви, че разходите му са нараснали около три пъти, докато субсидиите не са се увеличили съответно.

„Продажбите са трудни. Просто може би има много голямо производство, свръхпроизводство“, коментира Петър Георгиев пред NOVA.

Оперативният анализ на Министерството на земеделието и храните към 8 октомври отчита значително увеличение на произведените количества при част от трайните насаждения. Прибраните праскови са 19 626 тона, сливите – 55 150 тона, а виненото грозде – 107 756 тона.

Документът отчита и 87 940 тона дини, 31 081 тона пъпеши и 15 449 тона краставици на открито. Министерството уточнява, че оперативните данни служат като ориентир за текущото състояние на пазара и нямат статистически характер.

В района на Септември производители на грозде са предупредили, че десетки тонове могат да останат по лозята. Според местни лозари изкупната цена от 30–35 евроцента за килограм не оправдава разходите за работници, препарати, гориво и обработка.

Земеделският министър Пламен Абровски заяви, че държавата ще съдейства за създаването на логистични центрове по области, които да свързват местните производители с търговските вериги.

„Трябва да направим така, че да можете да захранвате и те да купуват от вас на местно ниво“, каза Абровски пред bTV.

Производителите настояват помощите да бъдат насочвани навреме, преди реколтата да бъде оставена на земята. След приключването на сезона част от загубите могат да бъдат компенсирани финансово, но продукцията вече не може да бъде върната на пазара.